Статистика и Анализи

През последните години темата за средата на живот се превърна в първостепенна

05.09.2019

Икономическото развитие на страната, увеличаването на доходите и свободата на движение на българите зад граница, превърнаха средата на живот в първостепенна тема в обществения дебат, който неминуемо засяга и строителния сектор.

The Registry е ексклузивен клуб, обединяващ най-големите участници в строително-инвестиционния пазар в България. Членовете на организацията структурират близо 40% от високото строителство. В рамките на The Registry, те регулярно се събират и дискутират позитивни идеи за развитието на страната през своята призма и споделят своите виждания за едно по-добро бъдеще.

Tова е първото от поредица интервюта с членовете на The Registry и е с арх. Ангел Захариев. Tой e роден през 1978г. в гр.София Завършил специалност Архитектура в Универститет по Архитектура Строителство и Геодезия (УАСГ), гр.София. през 2003г. През 2004г. специализира в Институт по жилищна политика и градско развитие (Institute of Housing and Urban Development Studies - IHS) към университет Еразмус,Ротердам, Холадния. От 2003 до 2007 е докторант към катедра Градоустройство, Архитектурен факултет, УАСГ. От 2004г. до сега е хонорован преподавател и гост лектор към Архитектурен Факултет, УАСГ. През 2005г. основава заедно с арх.Асен Милев архитектурното бюро А и А АРХИТЕКТИ. Работил по проектирането и реализацията на многобройни проекти, включително на редица ключови обекти в София, определящи посоката на съвременната архитектура в България, като: Бизнес Парк София, Капитал Форт, Скай Форт, Музейко, NV Tower и други. Арх. Ангел Захариев, заедно с екипа на АиА Архитекти е носител на многобройни архитекурни и градоустройствени награди – Архитект на годината, Сграда на годината, Архинова, Студент на годината, Визар, World Best Project, BIG SEE и др. Автор е на публикации в областта на градоустройството и архитектурата. Бил е лектор, ментор и участник в конференции, симпозиуми и уъркшопове в страната и Европа. Участва активно в редица граждански инициативи свързани с планирането и управлението на гр.София и развитието на пазара на недвижими имоти. Един от основателите на фондация ГРУПА ГРАД, където заедно с други известни млади архитекти се бори активно за позитивната промяна в обществената архитектура и градското планиране в България.

 

Вие сте един от лидерите на пазара. Кoe ви привлече и насочи към строителния бранш?

Изборът ми за професията архитект е личен и не е обоснован от някаква семейна традиция. В университета попаднах на страхотни личности и специалисти, и там успях да разбера каква е ролята на архитекта в обществото. Винаги ще помня думите на един от преподавателите още от първите ни лекции: „Архитектът е Творец, създаващ цели светове от нищото, от един празен бял лист, единствено Бог е по-голям творец от него!”. Тези думи продължават да ме мотивират да създавам нови светове, но в същото време ме натоварват с огромната отговорност - как тези нови светове ще работят за доброто на хората.


В портфолиото на компанията ви има изключително мащабни проекти. Кои са тези, с които се гордеете най-много?  

Стараем се да придадем добавена стойност към всеки наш проект. За нас мащабът не е най-важният показател, а ефекта който проектът постига, за да промени положително локацията, тенденциите на пазара, индустрията и т.н. Съответно, проектите, с които се гордеем най-много, са тези, които са довели до най-големи позитивни промени за града и пазара, като например : Бизнес Парк София, Музейко, Капитал Форт, Скай Форт.


Какви са новите предизвикателства пред вас?  

Продължаваме да търсим предизвикателства в новите ни проекти. Освен със сгради, в момента се занимаваме с планирането на няколко мащабни мултифункционални зони, които имат потенциал да променят неузнаваемо обширни градски територии. Подхождаме комплексно, от градоустройственото планиране до концепциите за отделните сгради и обекти, като се стремим да адаптираме към нашите условия редица съвременни тенденции в урбанизма и архитектурата.


Миналата 2018 година е отбелязан над 26% ръст на обема стартирало строителство в страната, а положителните тенденции не спират вече шеста поредна година. Каква е вашата оценка за строително - инвестиционния пазар в страната?  

Безспорно строителството продължава да е в подем, но се забелязват и редица притеснителни сигнали за прегряване. Както не веднъж съм споменавал, в момента единственото, което спира прекаленото надуване на балона, са бавните и тромави административни процедури в строително-инвестиционния процес. Това създава илюзорната представа, че пазарът има някаква зрялост и играчите планират внимателно инвестициите си. Точно обратното, административният хаос пречи на планирането на инвестициите, създава голяма несигурност и краткосрочен хоризонт на инвестициите, и пропъжда чуждестранните инвестиции.


Строителството е отрасъл, който като всички други се развива на цикли с пикове и спадове. Десет години след световната икономическа криза секторът почти достигна нивата си от преди нея. Вижда ли се нова криза на хоризонта, или положението във вашия бранш изглежда стабилно?

В момента се наблюдават редица сигнали за предстояща икономическа криза и е възможно краят на добрите времена да настъпи скоро. Заради ситуацията в България, дори и да настъпи световна криза, у нас тя ще се усети с голямо закъснение, но така ще закъснее и последващият подем – т.е. ще се повтори ситуацията от предишната криза, но с по-плавен преход и по-забавено действие, спрямо развитите пазари. Напълно е възможно да си спретнем и наши локални кризи, породени от прекалената задлъжнялост на някои предприемачи, или например от някое неочаквано природно бедствие. Накратко, привидната стабилност е илюзорна и всички играчи в строителната индустрия у нас са притеснени за бъдещето.


Във вашия отрасъл може би най-ясно личи, че България трайно се развива на две скорости. От една страна виждаме постоянния ръст на обеми и технологии в най-големите четири града, а от другата стои обезлюдяването и кризата в останалите областни центрове и малки населени места. Как може да се преодолее това неравенство?  

Съсредоточаване на население и икономическа активност в определени урбанизирани територии и обезлюдяване на периферните провинциални територии се наблюдава в момента навсякъде по Света. Проблемът е, че урбанизацията през 20-век се е подхранвала от положителния прираст на населението, докато днес в условията на демографска криза в Европа, означава, че урбанизацията ще води до обезлюдяване на периферията. У нас, това явление се изостря допълнително, заради значителната емиграция през последните 10 години. Увеличаването на неравенството има някакъв шанс да се забави с мощни инвестиции в индустрията и инфраструктурата, но има и друг проблем - вече разликата в развитието се отразява и в манталитета, и в културата на хората от изостаналите региони, а това ще направи преодоляването на неравенството още по-трудно.


Какви са основните проблеми в строително-инвестиционния процес у нас, с които се сблъсквате в ежедневната си работа?  

Проблемите са много, но ще се опитам да очертая най-наболелите. Един от сериозните проблеми е липсата на квалифицирани кадри на всички нива и при всички участници в строително-инвестиционния процес. Друг основен проблем са изключително тежките административни процедури за стартиране и реализация на инвестиционните намерения, а това както вече споменах, влияе много негативно на развитието на индустрията и пазара. Третият основен проблем е още голямата изостаналост в мисленето на местните инвеститори и липсата на достатъчно финансиране на фазата на проектирането и управлението на проектите. Средствата, изразходвани за проектиране, планиране и управлението на проектите, спрямо разходите за материали и изпълнение, са много по-малки в сравнение с развитите пазари. От това страда качеството на продукта, а и се увеличават проблемите при изпълнението. Комбинацията между тези три проблема води до все по-трудна реализация на проектите.


Какъв според вас е пътят за справяне с тези проблеми и как останалите участници в екосистемата (държава, общинска администрация, главни архитекти и др.) могат да помогнат за това?  

От една страна има остра нужда от законодателни промени, които да облекчат административната тежест и да внесат яснота в безбройните, на места противоречащи си, и подлежащи на тълкуване регулации. Но от друга страна, трябва и промяна в манталитета, и начина на работа на всички участници в строително-инвестиционния процес. Ако погледнем назад във времето има положителна еволюция в поведението на частния сектор, но в редица сфери още сме далеч от добрите световни практики.


В последните години наблюдаваме изостряне на обществените нагласи спрямо реализирането на инвестиционни проекти в цялата страна. Къде се къса комуникацията между инвеститори и граждани и как може да бъде поправена тя?    

През последните години темата за средата на живот започва да бъде от първостепенна важност заради развитието на икономиката, повишаването на доходите и увеличаващият се брой на пътуващите българи извън страната. Чрез социалните медии може бързо и лесно да се разпространи информация за проблемни практики и нередности, но също и на фалшиви новини. В същото време, градовете ни все още са далеч от добрите примери за качество на живот, а един от компонентите на качество на живот е плътността на обитаване, която пък е свързана с плътността на застрояване. За съжаление, в годините на прехода бяха утвърдени лоши градоустройствени практики, позволяващи много висока плътност и интензивност на застрояване, и то в комбинация с необмислена реституция и недостатъчни инвестиции в публична инфраструктура и градска среда. Съвсем логично е, че темата за „презастрояването” вече се посочва като един от най-големите проблеми на София. Инвеститорите трябва да са наясно с тези обществени нагласи и трябва да действат проактивно - от една страна да търсят комуникация със заинтересованите граждани, а от друга да са склонни на компромиси или допълнителни инвестиции в подобряване на прилежащата среда.

 

 


За последните 72 часа

11  строителни обекта,
добавени в базата данни