Статистика и Анализи

Новите предизвикателства са в промишленото строителство, където инвестициите непрекъснато растат

26.09.2019

За да се развият малките населени места, те трябва да получават процент от събираните на територията им данъци.

 

The Registry е ексклузивен клуб, обединяващ най-големите участници в строително-инвестиционния пазар в България. Членовете на организацията структурират близо 40% от високото строителство. В рамките на The Registry, те регулярно се събират и дискутират позитивни идеи за развитието на страната през своята призма и споделят своите виждания за едно по-добро бъдеще. 

 

Представяме ви следващото интервю с член на The Registry - този път с търговския директор и член на Борда на директорите на белгийската строителна компания Cordeel Bulgaria Inc. Иво Трингов. Той е роден през 1963 година в Димитровград. Завършва специалност Промишлено и гражданско строителство в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ) в столицата, а след това и Макроикономика във Факултета за обществени професии на университета. През 1995 година получава магистърска степен като строителен инженер в Католическия университет в Льовен, Белгия. В периода между 1990 и 2004 година работи в Белгия като проектант конструктор в ISB Engineering и като ръководител на инвестиционни проекти в BuMaS. След завръщането си в България през 2004 година е назначен за Изпълнителен директор на Cordeel Bulgaria и остава на поста до 2017 г. В този период компанията заема едно от челните места в сроителството в България, печели 8 награди за Сграда на годината, както и приза за Най-активен строител на Националния Регистър за Ново строителство през 2017 г. В момента Иво Трингов е управител на редица дъщерни дръжества на Cordeel Bulgaria, както и член на Камарата на строителите в България, Белгийски-Български-Люксембургски Бизнес клуб, Университетското настоятелство на УАСГ, Българския форум на бизнес лидерите и разбира се The Registry. 

 

 

Вие сте един от лидерите на пазара. Кое ви привлече и насочи към строителния бранш?

Строителството е една от най-вълнуващите професии на света въобще. Човек винаги е изпитвал силна необходимост и желание да изгражда нещо. Нещо, което да бъде красиво и функционално, което може да бъде показвано и да служи на много следващи поколения. Строителството е твърде сложно начинание и събира голям брой хора да работят заедно и да си помагат. Всеки ден се случва нещо ново и интересно. Аз съвсем съзнателно избрах да работя в този бранш и да бъда главен изпълнител и ръководител на процеса на създаване на това ново и интересно нещо. И така вече тридесет години още не съм се наситил да строя и оставям за децата ми след себе си. 

 

В портфолиото на компанията ви има изключително мащабни проекти. Кои са тези, с които се гордеете най-много? 

Най-голямата рафинерия за катодна мед в Източна Европа – Кумерио Мед в Пирдоп.

Най-красивият шопинг мол и офисна сграда – България Мол и Инфинити Тауър в София.

Най-голямата промишлена инвестиция в България след 1990 г – Лукойл Комплекс за Преработка на тежки отпадъци в Бургас.

Най-модерният склад за готова продукция – Лидл в Кабиле, Ямбол.

Търговски Център - България Мол
  

Какви са новите предизвикателства пред вас? 

Новите предизвикателства са на пазара на промишленото строителство. Тук непрекъснато идват все повече чуждестранни и български инвестиции за нови производствени мощности. Те изискват все повече изключително бързо и качествено проектирани и изградени промишлени сгради, инсталации и съоръжения. 

 

Миналата 2018 година е отбелязан над 26% ръст на обема стартирало строителство в страната, а положителните тенденции не спират вече шеста поредна година. Каква е вашата оценка за строително - инвестиционния пазар в страната?

Ще продължава да расте. Както казва белгийският собственик на нашата фирма г-н Дирк Кордеел : “Този пазар ще расте в България още 100 години”.  

Нов склад и офис на TESY в Шумен, завършен през 2019 г.


Строителството е отрасъл, който като всички други се развива на цикли с пикове и спадове. Десет години след световната икономическа криза секторът почти достигна нивата си от преди нея. Вижда ли се нова криза на хоризонта, или положението във вашия бранш изглежда стабилно?

Най-вероятно след няколко години пак ще има криза или по-скоро известен спад на растежа за определен период от време.

 

Във вашия отрасъл може би най-ясно личи, че България трайно се развива на две скорости. От една страна виждаме постоянния ръст на обеми и технологии в най-големите четири града, а от другата стои обезлюдяването и кризата в останалите областни центрове и малки населени места. Как може да се преодолее това неравенство?

Според мен задължително трябва да се предостави на малките населени места да разполагат със средства от данъците на предприятията на тяхна територия. А не всичко да отива в централния държавен бюджет в София. Така например значителна част от данък печалба на Солвей Соди трябва да остава в Девня, да се развива града, където живеят работниците и служителите и където учат децата им.  

 

Какви са основните проблеми в строително-инвестиционния процес у нас, с които се сблъсквате в ежедневната си работа?

Липсата на инфраструктура към наличните парцели (земеделски или индустриални терени) за нови промишлени обекти – път за достъп, ток, вода и канал.   

Склад за готова продукция на ЛИДЛ в Кабиле


Какъв според вас е пътят за справяне с тези проблеми и как останалите участници в екосистемата (държава, общинска администрация, главни архитекти и др.) могат да помогнат за това?

Останалите участници не само, че могат да помогнат за това, но и са задължени да го направят. Най-вече държавата трябва да бъде отговорна пред бизнеса. Но и държавата, и общините са бедни и не могат да отделят средства, за да помагат. Решението според мен е през данъците да се изгражда задължителна инфраструктура.  

 

В последните години наблюдаваме изостряне на обществените нагласи спрямо реализирането на инвестиционни проекти в цялата страна. Къде се къса комуникацията между инвеститори и граждани и как може да бъде поправена тя? 

Държавата и общините не споделят намеренията си с гражданите. Липсва прозрачност и доверие, когато те са инвеститорите. Необходимо е всичко да е изяснено още преди издаването на разрешително за строеж. А частните инвеститори просто трябва да спазват закона. Прекрасен пример е проекта Златен век, където има издадено разрешение за строеж, има спазени процедури и въпреки това недоволни граждани чрез обществен натиск спират строителството.


За последните 72 часа

15  строителни обекта,
добавени в базата данни