Статистика и Анализи

За създаването на една хармонична, устойчива и модерна градска среда трябва да има и Консенсус

17.10.2019

Трябва да включим подготвени и модерно мислещи млади хора в пространственото планиране на градовете.

 

The Registry е ексклузивен клуб, обединяващ най-големите участници в строително-инвестиционния пазар в България. Членовете на организацията структурират близо 40% от високото строителство. В рамките на The Registry, те регулярно се събират и дискутират позитивни идеи за развитието на страната през своята призма и споделят своите виждания за едно по-добро бъдеще. 

 

Представяме ви следващото интервю с член на The Registry - този път със заместник - ректора по научна и приложна дейност и ръководител на катедра Градоустройство към Университета за архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) професор д-р арх. Валери Иванов. Той е роден през 1954 година в град Кюстендил и завършва УАСГ през 1979 година, като започва да преподава само две години по-късно. Освен преподавателската си дейност, от 1991 година до днес, архитект Иванов е управител на проектантско студио “АТЕК-ВД” ЕООД, което е реализирало серия проекти в сферата на устройственото планиране, жилищните и обществени сгради, както и на производствените комплекси. Участва с успех в множество национални и международни градоустройствени и архитектурни конкурси. През 2017 година печели награда за проектант в категория Търговски сгради в Годишната класация М2 на Националния регистър за строителство. Следващата година професор д-р арх. Иванов получава наградата за проектант в категория Атракционни и спортни сгради. През 2018 г. проектираната от “АТЕК-ВД” многофункционална зала “Арена Шумен” печели приза за Сграда на годината в категория Сграда за спорт, а тази година съоръжението взе награда и от международния конкурс Iconic Design Awards.

Сред значимите му проекти са Иновативен Градоустройствен и Архитектурен проект за жилищен комплекс “София-запад” за около 12 000 жители, съвместно с арх. Борислав Богданов от Амфион; многофункционална зала “Арена Шумен”; Търговските центрове от веригите  „Практикер” и „Технополис”, общи устройствени планове на общини в страната.


Жилищен комплекс “София-запад” 


Какво Ви насочи към архитектурата, строителството и архитектурната педагогика?

 

Ученическата ми мечта бе по детски и бих казал момчешки смела, романтична, много хуманна и прагматично ориентирана – летец – може би интуитивното и непреодолимо желание за поглед отвисоко и надалеч. Е, сбъдна се! Занимавам се с градоустройство – една великолепна професионална възможност градът да се погледне на едро, мащабно и от високо, да се погледне и надалеч, напред в неговото бъдеще.

 

Или както казва Хенри Дейвид Торео: “Какъв е смисълът да имаш добра къща, ако нямаш свястна планета /град/, върху която да я поставиш”.

 

Избрах архитектурата, защото тя е смела, романтична, дълбоко хуманна, социално значима, прагматично ориентирана и съзидателна. Създаваш удобство, красота, функция, хармония. Изобщо създаваш среда, която и обслужва, и възпитава, и остава след теб. Ще си позволя да цитирам великия финландски архитект Алвар Аалто, който е казал: “Всяка сграда е предназначена да изяви желанието ни да построим на земята рай за човека”.

 

А чувството да видиш осъществена творческа идея е изключително! Какво е чувството на всеки родител от това, че детето му е израсло като добър човек. Всъщност всяка сграда е една преживяна болка като проектиране (съобразяват се множество динамично променящи се изисквания, условия, интереси) и преживяна радост като реализация (когато хората оценят позитивно нейните функция и естетика).

 

И още нещо – обичам екипната работа.

Архитектът е като диригент на оркестър. Всеки оркестрант може да сгреши – човешко е. Но диригентът е този, който от всички (вкл. Неточните) звуци на различните инструменти трябва да създаде една красива хармония, наречена музика. Така е и при архитекта. Умението му да извлече най-доброто от проектантския екип е гаранция за високо качество на крайния резултат, наречен сграда. Благодарен съм на съдбата, че и в момента работя с прекрасни млади хора, с които правим стойностна архитектура.

 

Неслучайно великият Шилер е казал, че „Архитектурата е застинала музика”. А и етимологията на термина „архитект” е гръцка и означава „главен майстор”. Три са държавно регулираните професии у нас – медицина, право и архитектура. И ако първата и втората се занимават с проблемите на хората, то нашата изгражда техните мечти.

 

Архитектурата е начин на мислене, облечен в пространствени форми”.

неизвестен съвременен автор

 

А защо и архитектурна педагогика? Педагогиката е любов, и отговорност, и всеотдайност, и съпричастност, и удовлетвореност. Един мой велик колега, учител и приятел проф. д-р арх. Иван Драгиев някога ми каза: “По-стойностно е да създаваш даровити специалисти-творци на стойностна архитектура, отколкото самата архитектура”.

 

Да видиш благодарността в очите и душата на един млад човек, на когото си помогнал да стартира своята професионална кариера и житейска реализация, за мен е екзистенциална ценност. Преподаването е призвание, а не професия. 

Прекрасно е да създаваш красива и хармонична материална среда – архитектура и дух на великолепие у млади хора – също така съзидатели на такава материална среда – все прости, но очарователни удоволствия.

Обожавам простите удоволствия. Те са последното убежище на сложните личности”.

Оскар Уайлд

 

И за финал на въпроса – още една мъдра мисъл: Професията упражнявана с любов е страст, а професията упражнявана без любов е стрес.

 

С кои Ваши проекти най-много се гордеете?

 

Архитектурният проект е безспорно плод на колективен ум и колективно творчество. Нашето архитектурно ателие включва определено талантливи и с прекрасно професионално бъдеще млади хора – Цвети, Галя, Симон, Тед, Снежи, Радо. Творческият процес се ръководи основно от арх. Калоян Колев – млад, безспорно даровит проектант, дисциплиниран, отговорен и взискателен мениджър.

 

Сред проектите, които са наша гордост, можем да отличим:

 

Многофункционалната спортна зала “Арена Шумен”, която получи наградата “Сграда на годината” и още няколко значими международни отличия. Освен с уникалната си архитектура тя е и великолепен пример за огромната социална, възпитателна, естетическа роля на нашата професия. Едно маргинално и периферно градско пространство /бивша военна територия/ се превърна във витално, търсено, емблематично, привлекателно – резултат и на амбицията, мъдростта и далновидността на община Шумен да създаде не само сграда, а селищна среда – атрактивна и желана от хората, среда с парк, със зони за отдих, за развлечения, за спорт, среда, с която шуменци вече се гордеят – и с основание!


 Многофункционална спортна зала “Арена Шумен”



Дълбоко се прекланям пред този подход към градската среда – подход комплексен, мъдър, подход – съобразен с потребностите на хората и града, подход – с поглед към бъдещите поколения и бъдещето на града.

 

Търговските центрове от веригите “Технополис” и “Практикер” - едни безспорно функционални, естетични, технологични, запомнящи се модерни машини за съвременна търговска дейност – еманация на аристократизма и рационалността на своите собственици и мениджъри.



Търговски център от веригата „Практикер”


Убеден съм, че значителна част от нашите многофамилни жилищни сгради са добър пример за интелигентна интерпретация и умело прилагане на съвременни принципи, свързани с жилищната архитектура: 

Функционални - съответствие между броя на обитателите в жилището, броя на спалните и броя на баните; 

Къси и рационални комуникационни връзки; достатъчно обеми и пространства за съхранение; 

Обособяване на стопанско помещение;

Площни - въпреки, че в нормативните документи отпадна изискването за минимални площи на жилищните помещения /погрешен управленски ход/ осигуряване на площни параметри гарантиращи висок комфорт на обитаване; 

Минимизиране на комуникационните площи; 

С пространствена и функционална гъвкавост - осигуряване на рационални възможности за лесна и безконфликтна адаптация към нововъзникващи потребности на обитателите;  Естетика - ненатрапчива, но запомняща се архитектура със стремеж за диалог, а не противопоставяне на архитектурно-градоустройствения контекст на сградата; 

Амбиция за собствен творчески почерк – обичаме да правим разпознаваеми и запомнящи се сгради;

Икономическа целесъобразност - оптимизация и съгласуване на всички проектни части с оглед рационален и технологичен строителен процес, а от там и достъпни цени на готовия строителен продукт.

 

Мога да изброявам още /убеден съм известни истини/, но ще обобщя – рационална, функционална, ненатрапчива, запомняща се, технологична и финансово достъпна жилищна архитектура, която доставя на обитателите си радост, комфорт и самочувствие.

 

Какво е съвременното градоустройствено състояние на българските градове?

 

Съвременното българско градоустройство е резултат на няколко дълбоко погрешни характеристики на българския преход към пазарна икономика и плуралистично политическо управление.

 

На първо място трябва да посочим реституционните закони, които, разбира са с исторически справедлив контекст, възстановиха поземлената собственост в градовете в реални граници, без да бъдат разработени необходимите регулационни планове, да се осигурят достатъчно терени за комуникационна, инженерна и социална инфраструктура, за паркиране, за рекреационни и зелени площи, а имотите да бъдат преструктурирани и адаптирани за нуждите на съвременното, най-вече жилищно строителство. Резултатът е автомобилно господство над човека в новозастроените зони за обитаване, недостиг на детски градини, спортни площадки, паркови пространства, обслужващи обекти и пр.

 

Друг сериозен проблем е абдикацията на държавата от регулативни и управленски функции и приоритизиране на пазарните механизми и корпоративните печалби. Резултатът е презастрояване и деформирана архитектурна естетика, продукт на конюктурната геометрия на имотите и съответстваща на комерсиалната амбиция за максимална разгъната застроена площ.

 

Наблюдава се и липсата на ясна, стратегическа, дългосрочна визия за развитие на българските градове в условията на необходим целесъобразен баланс между частни, корпоративни и обществени интереси. Резултатът е урбанистичен хаос и градоустройствени деформации, които оставят дългосрочен отпечатък върху развитието на градовете.

 

В управлението виждаме фрагментарен подход към планирането на българските градове, придобил гражданственост с термина „на парче”, прилагането на който доведе до застрояване в отделните имоти без взаимна логична обвързаност и без ясна теза за цялостно развитие на територията. Резултатът е градски зони без единен градоустройствен облик.

 

В продължение на дълго време откритите публични пространства /площади, пешеходни зони, паркове и пр./ са маргинализирани и като планиране, и като проектиране, и като строителство, и като ползване. Един ценен практически и теоретичен опит от 70-те и 80-те години на миналия век /площадни и пешеходни пространства в редица български градове – Видин, Пазарджик, Благоевград, Лом, Варна и пр./ беше изоставен и забравен. Резултатът е сива, бездушна, нехуманна, нездравословна градска среда.

 

Какъв е пътят за справяне с тези проблеми?

 

Ще си позволя да припомня, допълня и развия разсъжденията на колегата доц. арх. Веселин Дончев за четирите „К” по отношение на градската среда. В градската среда хората неминуемо влизат в ежедневни Контакти. Те в определена степен създават Конфликти, които, за да бъдат решени, се нуждаят от определени Компромиси. За създаването на една хармонична, устойчива и модерна градска среда трябва да има и Консенсус на всички заинтересовани в този процес страни – граждани, управляващи, бизнес и пр.

 

Нека си припомним, че модерният град вече не е от функционален тип, т.е. сбор от монофункционални зони за обитаване, труд, отдих, обслужване /според Атинската харта/, а полурешетка /според Кристофър Александър/ - т.е. сложен, интегрален, динамичен, полифункционален организъм и неговото планиране изисква комплексен, дългосрочен и цялостен подход.

 

Подходът към планирането изисква:

 

Силна управленска воля, значим финансов ресурс, сериозен организационен капацитет, мощна институционална подкрепа. Нека си припомним, че значимите градоустройствени интервенции са продукт на благоприятното съчетаване на посочените фактори: Дефанс в Париж, доковете в Лондон, централната зона на гр. Благоевград. 

Разработване на професионално обосновани съвременни ОУП, които са безусловно необходим, категорично актуален, съвременен и мощен професионален инструмент за прогнозиране, планиране и управление на селищните територии. При споменатите вече характеристики на българския преход ОУП е, както се казва, изкуство на възможното, а не винаги на желаното.

В този контекст ОУП:

- формулират обоснована дългосрочна визия за стратегическо териториално развитие на градовете;

- предлагат възможности за балансиран, комплексен, многофакторен подход за решаване на урбанистичните проблеми в условията на конкретен природо-географски и антропогенен контекст и в съответствие с интересите и потребностите на ползвателите на територията.

- създават условия за регламентиране на целесъобразни, професионално аргументирани конкретни политики, подходи, мерки, действия за оптимална намеса в урбанизираните територии.

 

В този контекст на разсъждения, считам че е крайно наложително в общинските администрации да се създаде урбанистична управленска структура, която да изготвя задания за ОУП, да поддържа актуалността им, да акумулира нововъзникващи проблеми и да ги отразява в плановите документи, да контролира изпълнението им и пр.

 

Внимателен анализ на добрите световни практики като теория и реализация /публикуваните в последните години у нас изследвания на световно значими урбанисти и специалисти като Ян Геел, Джеф Стек, Джейн Джейкъбс са изключително позитивен пример/ и тяхното преосмисляне и творческо и интелигентно адаптиране към пространствените, социалните, психологическите, културните условия на българските градове.

 

Съвременно интерпретиране на извечни, изстрадани и исторически доказали се български градоустройствени традиции – природосъобразна селищна организация, градски мегдан, търговски сокак, богато озеленяване и пр.

 

Категорично налагане на конкурсното творческо начало /включително с участието на чуждестранни специалисти като проектанти и журьори/ в процесите на планиране и проектиране на градската среда. В това отношение действащата у нас нормативна база тромаво и страхливо следва проблемите вместо да ги решава смело, модерно и категорично.

 

Последователно и неотклонно спазване на едно основополагащо и принципно изискване на създаване на адекватна на човешките потребности селищна материална среда. Тя от своя страна със своите естетически, хуманни, обемно-пространствени, екологични и други характеристики, освен да осигурява условия за осъществяване на основните човешки дейности, има важната функция и да възпитава към красота, ред, спокойствие, към законност, хуманизъм – към ценносите, които с основание наричаме европейски.

 

Нова урбанизационна култура и на обществото, и на управлението и на бизнеса, която да включва:

- граждански контрол за отстояване на обществените интереси;

- ново отношение към средата като среда, която не само употребяваме,

а среда, в която живеем, среда - здравословна, хуманна, спокойна, сигурна, екологична, жизнена;

- сериозна управленска, организационна инициатива и финансов ресурс; целенасочена, активна, комплексна, стратегическа политика на градските власти.

 

Категорично включване на всички нива в процесите, свързани с пространственото планиране на млади, професионално подготвени, модерно мислещи специалисти, каквито подготвят специалност „Урбанизъм” на УАСГ и специалности от други висши училища с акцент върху планирането на териториите.

 

И още нещо много важно!

Все още нашата градоустройствена практика приоритизира в подхода към града градското проектиране – безспорно много важна творческа дейност, но свързана с обеми, дизайн, пространства, естетика, а градът най- вече следва да се планира – да се планира комплексно, модерно, стратегически вярно, с управленска воля и гражданско участие. И мисля, че в последните години главните архитекти на София започват да разбират и последователно да прилагат този нов управленски и професионален подход.


За последните 72 часа

10  строителни обекта,
добавени в базата данни